Един от фокусите на срещата бяха постиженията на гражданското общество у нас, но и върху предизвикателствата, пред които секторът е изправен.
В началото бяха представени резултатите от финансираните проекти, като същевременно бяха провокирани важни разговори за бъдещето на гражданското общество. В него се включиха Илияна Николова, Изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Георги Стойчев, Изпълнителен директор на Фондация „Институт „Отворено общество – София“, Мария Методиева, Директор „Институционални партньорства“, Фондация „Тръст за социална алтернатива“, мениджърите на тематичните приоритети, както и представители на подкрепени организации от България и Норвегия.
Особен интерес предизвика дискусията „Екстремизъм и демокрация – опитът на Норвегия и предизвикателства за България“. На нея Боян Захариев от Институт Отворено общество – София представи от направените през последните години социологически изследвания на Института за речта на омразата у нас. „Езикът на омразата е само повърхността, под която стоят цели идеологии и системи, чрез които хората коментират и обясняват настоящето. Това, че те в определени периоди мълчат, не означава, че омразата е изчезнала. Това са цели комплекси от разбирания и дълбоко вкоренени вярвания. Затова аз смятам, че за да се намали езикът на омразата, трябва да се отиде в дълбочина – в образователната система“, каза Боян Захариев. Неговата презентация е достъпна тук.
В дискусията се включиха и Гро Линдстад, Лизбет Ройнеланд и Магнус Хаконсен, които представиха Норвежката група за подкрепа след терористичната атака на 22 юли.
Третата голяма тема на събитието беше бъдещето на гражданските организации в България. Участниците обсъдиха ключови инициативи като Стипендиантската програма за студенти от ромски произход, изучаващи здравни специалности, Платформата за генериране на проекти и Инициативата за изграждане на следващо поколение граждански лидери. В дискусията взеха участие Моника Писанкънева и Илияна Николова от Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Огнян Исаев от Фондация „Тръст за социална алтернатива“, и Илко Йорданов от Фондация „Институт „Отворено общество – София“.
„Две неща са важни за бъдещето на гражданския сектор у нас – да се насочи навън и да ползва експертизата на други сектори и да се обновява чрез млади хора“, каза Илияна Николова.
В панела се включиха още Стела Костова от Сдружение „Ромска академия за култура и образование“, Силсила Махбуб, един от участниците в Инициативата за изграждане на следващо поколение граждански лидери и Славка Петрова, един от стипендиантите от ромски произход, обучаващи се в медицинска специалност.
„Тази програма ми помогна да работя за моята кауза още по-целенасочено и ефективно, защото бежанците също сая граждани на България“, сподели Силсила Махбуб.
В следобедните часове на заключителното събитие участниците се включиха в разнообразни и интерактивни сесии.
Форум театралният спектакъл на „Театър Цвете“ под надслов „А ти какво би направил?“ представи три от най-често срещаните форми на насилие в училище, като насърчи публиката да участва активно и да предлага решения за справянето с тях.
По време на сесията „Активните граждани в обектива“ бяха представени и обсъдени кратки филми, създадени по проекти, които илюстрираха разнообразието и значимостта на подкрепените инициативи.
Темите на последващите дискусии бяха фокусирани върху медийната грамотност и гражданското образование като инструменти срещу дезинформацията. Специален акцент бе поставен и върху ролята на изкуството и културата за изграждането на информирано и активно общество.
Паралелно с основната програма, протече и целодневно филмово събитие „През обектива на гражданските организации“. Филмовата програма събра видео съдържание и кратки филми, създадени по инициативи, подкрепени от Фонда в периода 2017 – 2024 г., които илюстрираха разнообразието и значимостта на проектите, финансирани през годините.
Заключителното събитие на Фонд Активни граждани България отбеляза края на успешна седемгодишна програма, която създаде поле за обмен на практики и знания, насочени към бъдещето на гражданското общество и демокрацията в България.